Какъв цвят примамка вижда наистина рибата, която гоните?

Червената светлина пада до 1% от силата си на повърхността някъде между 1.2 m и 11 m — зависи изцяло от водата: 11 m в най-бистрия океан, 1.2 m в придошла река. Но абсолютният обхват е по-малко полезната половина от отговора. Значение има кой цвят оцелява най-добре, а това се обръща: най-надалеч стига дължина на вълната около 470 нм — синьо-зелено — в бистър океан и около 680 нм — наситено червено — в езеро, оцветено от танини, защото разтворената органика поглъща най-силно късите вълни. В танинова вода печели червеното, което е точно обратното на обичайния съвет.

Има значение за това дали рибата изобщо може да засече примамката — твърдение доста по-тясно от онова, което обещават повечето съвети. Сайтът смята контраста между примамката и водата зад нея и разстоянието, на което този контраст се вдига над прага на откриване за вида. Не може да ви каже дали рибата ще атакува: това е поведение и никой оптичен модел не го предсказва.

Зависи накъде гледа рибата — затова популярните съвети си противоречат. Когато гледа встрани или надолу, печели яркостта и изпъкват chartreuse или бялото. Когато гледа нагоре срещу повърхността, нищо не може да е по-ярко от небето, така че контраст дава само тъмният силует — оттам идва и „черно със синьо винаги вади“ в мътна вода. И двата лагера са прави, само че за различна геометрия.

Повечето виждат два цвята там, където вие виждате три. От 54 вида тук 19 имат преки спектрални измервания на колбичките си; пъстървата, сьомгата и шаранът имат четири типа колбички, един от тях чувствителен към ултравиолет, а акулите имат един и не различават цветове. Всяка от тях подрежда една и съща кутия с примамки по свой начин.

Около 470 нм в бистра океанска вода и около 680 нм в езеро, оцветено от танини — синьо-зелено в единия случай, наситено червено в другия, пресметнато по собственото поглъщане на водата, а не разчетено от графика. Единствен отговор няма, а графика, която дава такъв, описва вода, която не е назовала.